Основните отрасли в икономиката на областта са:

·    Хранително-вкусова промишленост;
·    Винопроизводство;
·    Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
·    Дървопреработване;
·    Туризъм.

Съгласно данните от 2016 г., брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да нараства, въпреки че през последните години увеличението му е колебливо и стойността му остава значително под средните за страната нива. Икономическата активност в се повишава, което е съпроводено със значителен ръст на заетостта и рязко намаление на безработицата. Бизнес и инвестиционната активност в областта остава сравнително висока.

Туризъм

След черноморските курорти Пиринският край разполага с най-добре развитата хотелска база. Основните туристически локализации на територията на областта са: Сандански – най-известният балнеокомплекс в страната – с прилежащите към общината природни и културно-исторически забележителности в Пирин, Рожен и гр. Мелник; община Банско с гр. Банско – ски курорт от международно значение с най-добрата хотелска инфраструктура за зимен и летен туризъм и гр. Добринище – балнеокурорт от регионално значение; община Разлог със СПА център “Катарино”, със селата Баня и Добърско, резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” и курортната местност “Предел”, планинските общини Белица и Якоруда с курортните местности “Семково” и “Трещеник”; районът на Гоце Делчев с архитектурните резервати Ковачевица, Лещен и Долен и с Огняновските минерални бани и районът на Благоевград с привлекателния вид на града, с богатата база за културен, фестивален и конгресен туризъм, с минералната вода, ски базата в м. “Картала” и близостта до Рилския манастир и природния резерват “Парангалица”


Здравеопазване

    В системата на здравеопазването в област Благоевград са изградени и функционират 11 болнични заведения, в т. ч. 5 болници, 4 диспансери и 2 специализирани болници за рехабилитация. В гр. Благоевград здравното обслужване на населението се осъществява от многопрофилната болница за активно лечение, която е с областно значение. Към нея функционира център за спешна медицинска помощ. Изграден е и център за хемодиализа. Диспансерите (със стационари) са с областно значение (за пневмо-фтизиатрични заболявания; за онкологични; за кожно-венерически и за психични заболявания).
Останалите четири болници са разположени в Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Сандански като обслужват и общините от областта, в които няма болнични заведения. Болницата в Гоце Делчев обслужва населението на общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово; болницата в Разлог - общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда.; болницата в Сандански - общини Сандански, Кресна и Струмяни, болницата в Петрич – населението на общ. Петрич. Специализираните болници са с национално значение. Те са разположени на територията на общини Сандански, респ. гр.Сандански и Петрич (с. Марикостиново). Местоположението им е свързано със специфичните природно-климатични условия и ресурси на територията.

Шест от болниците в областта прилагат високотехнологични методи за диагностика и лечение, с налична за тяхното прилагане съответна високотехнологична медицинска апаратура:

  • Магнитно-резонансна компютърна томография - в "МБАЛ Благоевград" АД и "МБАЛ Пулс" АД;
  • Компютърна томография - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД, "МБАЛ Разлог" ЕООД, МБАЛ "Иван Скендеровг" ЕООД, СБАЛО ЕООД;
  • Ендоваскуларно лечение - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД;
  • лъчелечение - СБАЛО ЕООД;
  • In vitro методи за асистирана репродукция - "МБАЛ Пулс" АД.

Към здравната мрежа на областта се включват и 3 други здравни заведения, локализирани в областния център - Благоевград (регионални структури на РИОКОЗ, инспекция за ветеринарен и санитарен контрол и специализирана фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация). Домът за медико-социални грижи за деца в гр. Благоевград е със 155 легла.

    Делът на здравноосигурените лица за 2017 г. е 88,4%.

Селско стопанство

Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство.
То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта.
Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде.
Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467
В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта.
Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП.
 
Земеделие
Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони.
Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци.
Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби.
Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната.
 
Животновъдство
Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство.
Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара.
Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации.

Горско стопанство
Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта.

Общ горски фонд, хектари
 Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”.

Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм.
Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство.