РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Благоевград

EnglishБългарски

На основание постъпило писмо в Областна администрация Благоевград от Министерство на външните работи с регистрационен индекс 03-00-354 и наш вх.№04-12-15/26.07.2019г. във връзка с необходимостта от удостоверяване с апостил на публични документи, Ви уведомяваме следното:

1.Съгласно чл.8 от Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана на 8 септември 1976г. във Виена (Ратифицирана със закон, приет от 42-то Народно събрание на 3 октомври 2013г. – ДВ, бр.91 от 2013г., в сила за Република България от 18 декември 2013г., извлеченията от актове за гражданско състояние, свързани с раждане, брак или смърт и носещи датата на издаването, подписа и печата на органа, който ги е издал и издадени по реда на Конвенцията, имат същата стойност като извлеченията, издадени съгласно действащото законодателство в държавата издател и се приемат без легализация или друга формалност (например удостоверяване с апостил) на територията на държавите, обвързани с Конвенцията. Към този момент страни по Конвенцията са: Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Естония, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Македония, Молдова, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Франция, Холандия (европейската територия), Хърватия, Черна гора и Швейцария.
В тази връзка, многоезичните извлечения от актове за гражданско състояние, издадени по реда на Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние не се нуждаят от удостоверяване с апостил от областните управители, когато документите са предназначени да послужат на територията на една от държавите, обвързани с Конвенцията.

2.Считано от 16 февруари 2019г. след влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някой официални документи в Европейския съюз, се урежда освобождаването от изискването за легализация или подобна формална процедура (например удостоверяване с апостил). Регламентът се прилага в рамките на Европейския съюз относно документи, изразяващи факти, изчерпателно изброени в чл.2 от Регламента: а)раждане; б)лицето е живо; в)смърт; г)име; д)брак, включително брачна дееспособност, и семейно положение; е)развод, законна раздяла или унищожаване на брака; ж)регистрирано партньорство, включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство, и положение на регистрирано партньорство; з)прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрираното партньорство; и)произход; й)осиновяване; к)местоживеене и/или местопребиваване; л)гражданство; м)липса на съдебно минало, при условие че официалните документи във връзка с този факт са издадени на гражданин на Съюза от органите на държавата членка, чийто гражданин е лицето.
Органите на държавите членки не следва да изискват апостил, когато лице представи официален документ, попадащ в обхвата чл.2 от Регламента и е издаден в друга държава, членка на Европейския съюз.
В отношенията между държавите членки на Европейския съюз, които са и страни по Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, Регламент (ЕС) 2016/1191 не се прилага с предимство. Регламентът не засяга прилагането на Конвенцията, тъй като издадените многоезични удостоверения по реда на Регламента не се припокриват с тези по Конвенцията.

3. Не следва да се изисква апостил и когато в двустранен договор за правна помощ между Република България и държавата, издала официалния документ, е предвидено освобождаване от изискването за легализация. Списък с държавите, с които Република България е сключила двустранен договор за правна помощ може да видите в Приложение №1.

Държавите членки не следва да препятстват удостоверяването с апостил, когато лице е изразило изрично желание за това.

При наличие на сигнали от български граждани, че така оформените документи не са приети от компетентните органи на съответната държава, страна по Конвенцията, страна по двустранен договор за правна помощ с Република България или държава членка на ЕС, следва да се уведоми Министерството на външните работи, с цел установяване на причините за това. В тези случаи е необходимо да се представи писмен отказ от компетентните местни власти на другата държава.